Не затваряй Alessandra Montrucchio

ISBN:

Published: 2006

Paperback

124 pages


Description

Не затваряй  by  Alessandra Montrucchio

Не затваряй by Alessandra Montrucchio
2006 | Paperback | PDF, EPUB, FB2, DjVu, audiobook, mp3, ZIP | 124 pages | ISBN: | 5.22 Mb

Телефонно позвъняване след полунощ обикновено не е за добро. Този път обаче на телефона е Той, изоставил я без никаква причина и без никакво обяснение, без нищо, дори без обикновено и банално извинение. Така започва романът Не затваряй наMoreТелефонно позвъняване след полунощ обикновено не е за добро. Този път обаче на телефона е Той, изоставил я без никаква причина и без никакво обяснение, без нищо, дори без обикновено и банално извинение.

Така започва романът Не затваряй на Монтрукио. Това, което в началните страници изглежда обикновена интрига от типа прелъстена и изоставена, взема рязък и твърде различен обрат. Ритъмът добива невероятно ускорение. И е така, защото Той не се обажда нито да се извини, нито за да възобнови връзката им. Иска да сложи край на живота си и обаждането би могло да му послужи като спасителна сламка, която да го задържи на повърхността.

Историята се развива изцяло по телефона в рамките на 6 часа.Героите са двама - Той, който в момента обмисля самоубийството си и се обажда на жената, която е обичал, но изоставил, и Тя в другия край на жицата, все още дълбоко влюбена в него, ще се опита да направивсичко по силите си, за да го спаси. Нито разстоянието, нито яростта ще я спрат, защото да му каже последно сбогом е като да загуби част от себе си. Да даде и най-малкия смисъл за продължаването на живота на този, който дълбоко я е наранил, не се оказва толкова простичко за героинята.

Неговият глас, нахлул от празното пространство, е повода да си даде сметка, че единственото, което може да направи, е да не затваря телефона. Така, без да прекъсва телефонния разговор, ще осъществи и невъзможното, за да пристигне при него по най-бързия начин.Безкрайни ще са часовете на пътуването от Торино, където живее Тя, до Женева, където се е установил Той. Двамата ще останат като залепени за апаратите, първо на стационарните, после на безжичните и накрая на мобилните. Жената измисля истории и небивалици, рови се в миналото, избягва моментите на страдание, търси подходящи думи, факти и такъв развой на диалога, че да поддържа будно вниманието му и да го отвлича от безумната идея.

Тя не ни дава да разберем защо именно Той - причината за страданията u, стига до мисълта да прекъсне животаси. Но всичко това не е случайно, защото както героинята, така и читателят се понася във вихъра на напрежението, където единствено важното е: Не затваряй!Със затаен дъх ще четеш страниците, които те делят от финала, за да разбереш дали ще успее да стигне навреме, дали ще се добере до целта.

Подхванеш ли романа, ще ти е трудно да го оставиш и за миг не само заради интересния сюжет, но и заради изумително експресивния и задъхан стил на писателката. Това не е само една любовна история, като толкова други, защото е просмукана от силна тревога, страх и безпокойство, а и невероятният и непредвидим финал го доказванапълно.В Не затваряй Монтрукио постига две съществени неща.

Първо, с изключителна вещина пресъздава напрежението на психологическата борба между героите- жената полага неимоверни усилия да убеди мъжа да не затваря телефона до пристигането u. И второ, необикновено е разкриването на силата на любовта, надвила желаниетоза отмъщение. Нещо повече, Монтрукио успява да притиснечитателя и оставя съмнението, че навярно всичко е било само сън,който рефлектира и проектира отчаянието на жената в страданието на мъжа. Така идва потвърждението, че младата писателка успява да изследва и пресъздаде в изключителен диалог този миниран от болкатерен, какъвто е изоставянето.Не липсват и неочаквани, непредвидени моменти.

Един-единствен път връзката се разпада и Тя изпада в паника, но успява да се справи и с тази ситуация.Финалът обаче е повече от изненадващ.Не затваряй е роман оригинален във всяко отношение, както със съдържанието, така и със стила си.Ла СтампаНе затваряй е кристален образ на мъжа и жената.Ил ТемпоАлесандра Монтрукио споделя за романа сиНе е лесно да разкажа как се роди.

Понякога идеите ти идват вмомент, в който разговаряш или слушаш околните. В случая тръгнахот обикновена ситуация: изоставена жена. После поразмислих,а какво би се случило, ако той u се обади за да поиска помощ?Тогава ще се разбере кое от чувствата u ще надделее - яростта,желанието за отмъщение или любовта, която се превръща донякъдеи в съжаление?Интересно е защо писателката не е дала имена на героите си?Смятам, че те са повече от персонажи с определена роля.

Тя еистинската и неподправена любов, докато Той е двойствеността,неяснотата в чувствата. Не става дума за обикновено иелементарно разделение между двата пола. В моята история етака, а можеше и да е обратното.Интервю на журналиста Джузепе Петралиа с Алесандра МонтрукиоДж.

П. Не затваряй е историята на една жена, изоставена отлюбимия човек, която в задушна лятна нощ е обезпокоена оттелефонното обаждане на мъжа, решил да сложи край на животаси. Започва дълго пътуване с кола, преодоляване на разстоянието между Торино и Женева, като двамата не затварят телефона и непрекъснато говорят. Поводът взе от действителността, за да свържеш историите, които разказваш, или творбата ти е плод на художествената измислица?Ал. М. Смятам, че художествената измислица, дори и най-развихрената, винаги черпи идеи от реалността и нейната величавост се изразява в това да допълва с нещо ново и оригинално идеите, които животът u предлага.

В личен план, не се смятам за изключително надарена с въображение, следователно разказвам случващото се около мен с надеждата, че писането ми помага да опознавам и осмислям нещата от живота.Дж. П. По време на дългия телефонен разговор, мъжът и женатабъбрят за всичко, но не докосват никога темата за общото имминало, за двете години, през които са живели заедно.

Защо?Ал. М. Той не говори за миналото, защото то го кара да се страхува,още повече се страхува, че миналото би го принудило да дадеобяснения. Тя също не го споменава, защото в момента има нещомного по-важно, за което трябва да мисли - неговия живот. Това еизключително важно и я кара да смята, че да разбере причинитеза случилото се между тях точно сега е незначително.Дж. П. Обрисувала си жената като много силна личност, крайноволева и решителна, която огорчена и обидена вместо да затворителефона, взема колата на брат си и поема на дълг път през нощта,за да отиде при мъжа, когото обича. Това е опит да спаси него илипо-скоро да спаси себе си от едно сиво и монотонно съществуване?Ал.

М. И двете. Да спаси мъжа, когото обича, означава също да дадесмисъл на собственото си съществуване, смисъл на живота, койтое изгубила. Означава и надежда - не само за него, но и за саматанея, за евентуално ново съвместно бъдеще.Дж. П. Използваш повествователен стил, според мен изключителносъблазнителен, но и трескав, напрегнат. Телефонните разговори сапредадени в точно определеното време: часовете и минутите сипоставила в началото на всяка глава.

Става дума за препусканесрещу времето, срещу загубата на време и смисъл. Това ли епрецизният ти избор на литературен изказ?Ал. М. Определено да. Исках особен вид часовник да тиктака вглавата на читателя, докато чете романа. Исках той да доловитягостното състояние, мъката на този бяг срещу времето. Оттук и идеята всяка глава да започва с точния час, оставени белиполета около часа и език, който поне според моите намерения еостър, напрегнат, задъхан дори на места режещ.Дж. П. В романа, смятам нарочно, не си вмъкнала любовни сценимежду двамата, като изживени спомени от общото им минало.Защо?Ал.

М. Господи, техни спомени има, но не съм използвала любовнисцени, защото не ми се струваше необходимо. Трябваше да накарамчитателя да разбере силната истинска любов, която женатаизпитва към мъжа, а не физическото желание и привличане.Дж. П. На много места цитираш имена на изпълнители и песни.Какво е музиката за теб?Ал. М. Музиката е много за мен, надявам се както и за редица другихора. Израснала съм в дом, в който непрекъснато се лееше музика,а майка ми пееше.

После доста години се занимавах с балет, такамузиката стана част от мен, нещо толкова близко и интимно заедно с желанието и необходимостта да танцувам. Връзката ми с музиката е изключително дълбока и затова нямаше как да не присъства и в романа.



Enter the sum





Related Archive Books



Related Books


Comments

Comments for "Не затваряй":


habitat.edu.pl

©2009-2015 | DMCA | Contact us